В един зимен ден, малко след Коледа, с децата си

 В един зимен ден, малко след Коледа, с децата си играехме на „ вълшебници “. Размахвахме пръчици и омагьосвахме дърветата – превръщахме ги в сребърна гора. Омагьосвахме къщите – превръщахме ги в ледени дворци, омагьосвахме животните в бели мечки…

Дядо се връщаше от гората. Носеше наръч клончета. Загледа се в играта ни. Поседя, посмя ни се и ни повика:

– Елате, деца! – сподели – Елате да ви опиша за вълшебната пръчка на българите!

 Като чухме за вълшебства, очите ни светнаха. Събрахме се на двора към дядо и насядахме на дребни дънерчета. А той с малко ножче стартира да дялка клонките, които носеше, да ги свива в причудливи форми и с шарени, чудни вълнени кончета да ги краси.

– Знаете ли, деца, от какво са тези клончета? По нашите земи вирее вълшебно дърво – дрян. Господ му е отредил да не умира, да тече живот по клоните му и да подарява със здраве и берекет земята ни. Дрянчето, деца, е най-жилавото дърво. То цъфти първо и връзва последно. И в най-студената зима е отрупано с пъпки. Те са знакът на пролетта и младостта. Плодовете му пък узряват най-късно от всички, което, чеденца, е знак на мъдростта. Това дърво съединява целия човешки живот – от младостта до мъдростта на старостта.

– Превали в този момент остарялата година. Ето мина и Бъдни вечер, и Коледа. Знаете ли на кой празник иде ред?

– На Нова година! – викнахме в един глас – Сурваки! – обади се отнякъде дребното ми братче.

– Така, по този начин, сине. Сурваки иде. С боязън го чакате вие – децата. Затова и в този момент от тези дрянови клончета вълшебен сурвакници ще свия. На 1-ви януари сутринта е Сурва. Млада е още годината. Никой не я знае и хората се плашат от нея. Затова я молят за берекет и благословия. Децата обикалят със сурвакници в ръка и във всяка къща редят пожелания за благодат и триумф. Така е от потомство на потомство. Още от антични времена дребните изпращат пожелания към по-възрастните… Иди в този момент, Христо, вземи от баба си гевречетата за сурвакниците!

 Чудно ни беше! Разбрахме за вълшебното дърво, разбрахме за празника. Но за какво кичеха сурвакниците? Като дребни елхички, пъстри и богати ставаха.

– Първо, деца, дряновата пръчка би трябвало да я избираме с доста пъпки – да е плодородна годината! Сетне й свиваме клонките на две буквички „ Ф “ – от горната страна дребна, изпод по-голяма. Така по-силно удря и по-боли. Както са споделили старите: Търпението се възнаграждава дваж повече.

 Като се свие по този начин дрянчето – се краси. Колкото по-богата е украсата, толкоз по-благородна ще е годината. Всичко по сурвакницата има значение. Монетите се поставят за благоденствие – да е цялостна кесията на стопаните. Нанизите от пуканки, царевичка и други семенца са за обилие и благодат. Червена вълна се увива към клончето – за здраве. Сушени плодове и червени чушки – за изобилие. Гевречетата на баба ти пък, Христо, са за признателност към реколтата през миналите месеци. Цветни лентички ще турим – като светлината, дето ни огрява непрестанно.

 Ей по този начин, с тези вълшебни пръчки ще тръгнете на 1-ви януари да удряте по гърбината стопаните и добитъка им. С тези вълшебни пръчки да омагьосате къщите и нивите, с цел да даде Господ здраве и благодат по цялата ни земя!

– Айде в този момент, Христо, кажи дядо, магическите думи на Сурва! Най-малък си, най-чисто и свято е словото ти…

Сурва, сурва година,
радостна, радостна година!
Голям клас на равнища,
алена ябълка в градина,
жълт кукуруз на леса,
огромен грозд на лоза,
цялостна къща с деца,
цялостни обори със стока,
цялостна торбичка с пари.
Живо, крепко до година,
до година, до Амина!

Инфо: www.bulgarkamagazine.com